Ако след като те попитам кой е твоят избор за любима марка и модел полуавтоматичен пистолет, а след това те попитам „Защо?”, аргументите ти се изчерпват с:
- „Щот изглежда мнооо як!” или
- „Ми и Джон Уик има същия!” или
- „Navy Seals (от YouTube) работят само с такива!”,
Силно ти препоръчвам да изчетеш следващите редове.
Като човек, който не разбира от производство и ремонт на оръжия, не мога да ти дам насока кой „бранд” и модел е по-издръжлив или за кой си заслужава да платиш повече пари или не. Но като човек, който умее да стреля с пистолет, ще ти дам насоки относно размера, формата, уреди за управление и калибъра, които могат да са ти полезни, независимо дали ще купуваш боен пистолет или искаш да избереш по-подходящ пистолет, когато отидеш на стрелбище, за да постреляш за удоволствие.
1. Калибър
Когато избираш пистолет, е важно да вземеш предвид тази подробност. Характеристиките на калибъра имат отношение към способностите на боеприпасите, които ще използваш. Някои от тях са: пробивна сила, възпираща сила и съвсем не за подценяване – достъпност на боеприпаса.
Пробивната сила не се определя толкова от диаметъра на куршума, колкото от това с каква сила бива изстрелян, от какъв материал и с каква форма е. Пример, който ни даваха в училището за магия и вълшебства – Академия на МВР, гласеше следното за разликата между куршум със стоманен и куршум с оловен сърдечник от един и същи калибър: ако стреляме право срещу колона от прегради, куршумът със стоманен сърдечник ще преодолее много повече прегради от колкото куршума с оловен сърдечник.
Възпиращата сила, за разлика от пробивната сила, зависи доста повече от диаметъра на куршума. Възпиращият ефект се дължи на усещането за „удар” при контакт на куршума с тялото и още повече на моменталните поражения, които нанася. По-големият калибър нанася по-силен „удар” и по-големи моментални поражения, които рязко да намалят боеспособността на противника. Въобще няма да коментирам боеприпаси, които при контакт с целта се деформират по различни начини за нанасяне на максимални поражения.
Когато говорим за достъпност на боеприпаса, следва да имаме предвид не само колко струва, но и дали в нашата част от света този боеприпас е добре снабден и наличен по оръжейните магазини. Може да си голям фен на Desert Eagle във варианта .50 АЕ, но е редно да си направиш сметката, че един изстрел с него ще ти струва близо 5 лева, ако изобщо има от къде да си го купиш в „наше село”.
2. Уреди за управление
Под уреди за управление имаме предвид всички варианти на лостчета и бутончета, отговорни за разнообразните функции, които един пистолет може да има. Снемането на пълнителя на модерните пистолети обичайно се случва с помощта на бутон, разположен на ръкохватката, в близост до спусковата скоба, достъпен за палеца на стрелящата ръка. Това дава възможност, с помощта на натискането му и благодарение на гравитацията, пълнителят да бъде снет с една ръка. Не така стоят нещата при популярната за нашата част на света класика – пистолет „Макаров”. Неговият бутон за снемане на пълнителя се намира от долу на ръкохватката, като е недостъпен за пръстите на стрелящата ръка. Това означава, че за снемането на неговия пълнител са необходими две ръце. Това е от решаващо значение за бързината на презареждане, която може да бъде постигната. За състезателни цели частите от секундата, които нестрелящата ръка ще изхаби за снемане на пълнителя, може да решат изхода от състезанието.
Заедно с бутона за снемане на пълнителя, затворната задръжка е следващият уред за управление, който почти неизменно присъства при полуавтоматичните пистолети. Нейната роля е да блокира затвора в крайно задно положение, когато изстреляш и последния патрон докато пълнителят е в оръжието. Когато натиснеш затворната задръжка, освобождаваш затвора и той се връща в изходна позиция. Освобождаването на затворната задръжка при снет пълнител или при поставен пълнител с патрони (поне един в пълнителя) може да се извърши и без натискане на затворната задръжка, а с допълнително издърпване на затвора още няколко милиметра назад и пускането му с нестрелящата ръка. И тук идва важната особеност. Когато правиш неотложно презареждане, ролята на нестрелящата ръка е да постави новия пълен пълнител в пистолета, след което същата тази ръка е изправена пред съдбовен избор – дали да се завърне директно в хвата на пистолета (защото стрелящата ще освободи затвора чрез бутона на заторната задръжка) или първо да освободи затвора с издърпване. Когато пистолетът има изнесен бутон/лостче за управление на затворната задръжка, е въпрос на избор и лично предпочитание. Ако гониш бързина на всяка цена, предпочиташ да ползваш затворната задръжка. Съответно, когато си избираш пистолет, обърни внимание на две неща:
А) Къде е разположена затворната задръжка – дали ти е удобно да я достигаш с палеца на стрелящата ръка (иначе, ще трябва или да разваляш хвата със стрелящата или да я търсиш само с нестрелящата ръка); дали по някакъв начин не ти пречи на хвата (защото не искаш случайни задържания или освобождавания на затворния блок);
Б) Колко е голяма и в каква форма е – ако е твърде фина и дълбоко вкопана в корпуса на пистолета за твоите кебабчета, които винаги покриваш с плътни ръкавици за “extra +10 commando skill”, може би няма да е любимият ти уред за управление в това оръжие.
След бутона за снемане на пълнителя и затворната задръжка, следва лостчето за ръчно управляемия предпазител, ако моделът има такъв. В последно време все по-популярни и лансирани от все повече производители на оръжие са системите, в които няма ръчно управление на снемането и поставянето на предпазител. Характерно за тях е, че на самия спусък, където показалеца на стрелящата прави контакт с повърхността му, е разположено лостче, което се „води”, че предпазва спусъка от случайно натискане. Само че е разположено точно така, че няма как да не бъде деактивирано, ако нещо или някой докосне спусъка с елементарна сила, по посока към ръкохватката. Това означава, че в тази система няма механизъм, който да предотврати произвеждането на случаен изстрел при неволно натискане на спусъка (натискането е възможно не само с пръст, но и в следствие на оплитане в екипировка или друго от заобикалящата ни среда). Тази особеност има някои предимства, но и някои недостатъци, на които е важно да обърнеш внимание.
Сред предимствата на липсата на лостче за предпазител по корпуса на пистолета е, че това спомага за по-изчистен дизайн с минимизирани стърчащи детайли, т. е. едно копче по-малко, което да ти пречи на хвата, на носенето и работата с кобур или на други бързи, смели и сръчни операции с пистолета. Като недостатък стои реалното ниво на безопасност при липсата на възможност за ръчно управление на предпазител, който изцяло да блокира възможността за натискане на спусъка. Ако имаш друг начин да си гарантираш, че няма как неволно да ти се случи натискане на спусъка (от заплитане в: детайл на кобура, дреха, друга екипировка или каквото и да е стърчащо от заобикалящата те действителност), то подобна предпазителна система може би ще те устройва. Аз обаче сам по себе си съм предостатъчен да вдъхновя следващите няколко филма от поредицата „Смотаняци” и знам, че имам нужда от подобаваща “Safety” система. Затова ако аз избирам пистолет, вероятно критерият „предпазител” ще е сред водещите при избора ми.
Последният уред за управление, който ще коментираме в настоящата статия е така нареченият на чист български език „декокер”. Подобна функция е възможно да имат пистолетите, чийто ударно-спускателен механизъм конструктивно има единично и двойно действие. При двойното действие, чукчето не е възведено в готовност, а натискането на спусъка ще участва както във възвеждането назад, така и при спускането му. При единичното действие чукчето е предварително възведено (например след стандартно зареждане с издърпване на затворния блок назад), а спусъкът ще участва само в спускането му. Разликата в двете състояния на ударно-спускателния механизъм се изразява в това, че при единичното действие се изисква упражняване на много по-малко сила върху спусъка, който ще измине и доста по-кратко разстояние, преди да бъде произведен изстрел. При двойното действие се изисква доста по-голяма сила за натискане на спусъка, който ще измине и по-голямо разстояние, преди да бъде произведен изстрел. Затова двойното действие се възприема като форма на частично обезопасяване при пистолетите, чиито ударно-спускателен механизъм има и функцията двойно действие. В тази система ролята на декокера е да привежда ударно-спускателния механизъм от единично към двойно действие. Той влиза в употреба след като пистолетът бъде зареден с патрон в цевта, което обичайно е съпроводено и с възвеждане на спусъка в положение на единично действие. С натискането на декокера чукчето се спуска почти до изходна позиция, но без да произведе изстрел, а спусъкът се връща в положение на двойно действие. Съществуват различни модели пистолети, които имат само система за декокер или обединяват както ръчно управляем предпазител, така и декокер. При някои пистолети един и същи уред за управление (лостче) изпълнява функцията както на ръчен предпазител, така и на декокер, в зависимост до каква степен бъде преместено/натиснато (например пистолет Макаров, H&K USP).
Ние в TactiClever приветстваме всички функции, които осигуряват допълнителна безопасност, но в случая с декокването е важно да отбележим, че произвеждането на прецизен изстрел със спусък в режим на двойно действие е доста голямо предизвикателство и трябва да се има предвид.
Това бяха нашите базови препоръки относно калибъра и уредите за управление при избор на пистолет. В част II на настоящата статия ще обърнем внимание на формата и размера и как да ги разчитаме в наша полза.